Жътвата не е краят на цикъла. След комбайна на полето остава ресурс – стърнищата и другите следжътвени растителни остатъци, които при правилно управление могат да бъдат върнати в естествения почвен цикъл.

Прибирането на пшеницата, ечемика и рапицата приключва един производствен цикъл, но практически поставя началото на следващия. След комбайна земеделецът не управлява празно поле. Той управлява почва, следжътвени растителни остатъци, органична материя, вода, хранителни елементи и огромна микробиологична система.

Затова остатъците след жътвата не трябва да бъдат разглеждани единствено като проблем, който трябва да бъде отстранен. Те са ресурс. Въпросът е как този ресурс да бъде върнат ефективно в почвения цикъл.

Какво се случва с растителните остатъци след жътвата?

Разграждането на следжътвените остатъци е биологичен процес, осъществяван основно от почвените микроорганизми. Скоростта му зависи от химичния състав на растителната маса, съотношението въглерод към азот (C:N), съдържанието на целулоза и лигнин, температурата, влагата, контакта с почвата и активността на почвената микробиота.

University of Minnesota посочва C:N около 80:1 при пшеничната слама и около 60:1 при царевичните остатъци, докато съотношение около 25:1 осигурява значително по-благоприятен баланс между енергия и хранителни вещества за разграждащите микроорганизми. При високо C:N процесът протича по-бавно, а микроорганизмите могат временно да имобилизират част от свободния азот в почвата.

Това не означава, че към всяко стърнище непременно трябва да се добавя минерален азот. Означава, че C:N е един от ключовите фактори, които определят начина и скоростта на разграждане.

USDA Natural Resources Conservation Service (NRCS) описва същия механизъм: внасянето на богат на въглерод органичен материал стимулира микробната активност, а когато азотът в него не е достатъчен за развитието на микроорганизмите, те могат временно да използват наличния почвен азот. NRCS посочва пшеничните остатъци като пример за материал с високо съдържание на въглерод и относително бавно разграждане.

Следователно правилният въпрос след жътвата не е само:

„Как да разградим стърнището?“

По-важният въпрос е:

„Как да върнем останалата растителна органична материя в почвения цикъл и да я превърнем в част от управлението на плодородието за следващата реколта?“

Хуминовите вещества – връзката между органичната материя и почвата

Тук започва технологичната логика на BIO CHANCE Professional, в основата на който стоят хуминовите и фулвиновите вещества.

Научен обзор, публикуван във Frontiers in Agronomy, обобщава изследвания, според които хуминовите киселини могат да влияят върху физичните, химичните и биологичните характеристики на почвата – включително структурата, водозадържащия капацитет, катионния обмен, азотния цикъл и достъпността на хранителните вещества.

Важно е и уточнението на авторите: резултатите зависят от произхода и вида на хуминовия материал, дозата, начина на приложение и характеристиките на конкретната почва.

Това е особено важно между две реколти.

Управлението на плодородието не означава единствено внасяне на определено количество N, P и K. То означава и управление на почвената среда – способността ѝ да задържа и използва по-ефективно водата, да участва в задържането и обмена на хранителни елементи и да поддържа активността на полезната почвена микробиота.

70–75% органични вещества в BIO CHANCE Professional

Високото съдържание на органични вещества и присъствието на хуминови и фулвинови киселини определят мястото на BIO CHANCE Professional в технологията не просто като средство, насочено към следжътвените остатъци, а като продукт за хуминово подхранване и управление на почвената среда между две реколти.

BIO CHANCE Professional не е просто деструктор на стърнища или ускорител на процеса на разграждане. Не е замислен като такъв и това разграничение е важно.

Целта на технологията е по-широка:

УПРАВЛЕНИЕ НА ПОЧВЕНОТО ПЛОДОРОДИЕ МЕЖДУ ДВЕ РЕКОЛТИ

Следжътвените растителни остатъци осигуряват органичен материал. Почвените микроорганизми участват в неговото разграждане и трансформация. Хуминовите вещества участват в сложните взаимодействия между органичната и минералната част на почвата, водата и хранителните елементи.

Дългосрочната цел е поддържане на почвеното плодородие и създаване на по-добра основа за следващата култура.

Затова технологичната логика не е: „Напръскай → разгради → готово.“

Тя е: РАСТИТЕЛНИ ОСТАТЪЦИ → ОРГАНИЧНА МАТЕРИЯ → МИКРОБИОЛОГИЧНА АКТИВНОСТ → ХУМУСЕН ЦИКЪЛ → ПОЧВЕНО ПЛОДОРОДИЕ → ПО-ДОБРА ОСНОВА ЗА СЛЕДВАЩАТА РЕКОЛТА

Това е процес, а не обещание, че еднократно третиране моментално „произвежда хумус“.

Различните растителни остатъци изискват различен подход

Пшеницата, ечемикът, рапицата, слънчогледът и царевицата оставят различни по количество, структура и химичен състав растителни остатъци.

Научен обзор в Geoderma, обхващащ 394 опита от различни части на света, установява различна динамика при разграждането на остатъците от различни групи култури и връзка на процеса със съдържанието на въглерод, азот и лигнин.

Затова при BIO CHANCE Professional използваме диференцирана норма:

Пшеница и ечемик: 50–60 мл/дка BIO CHANCE Professional + 30 л вода/дка.

Рапица, слънчоглед и царевица: 70–80 мл/дка BIO CHANCE Professional + 30 л вода/дка.

Препоръчваме равномерно третиране на стърнището и останалите следжътвени растителни остатъци непосредствено преди предвидената почвообработка, когато използваната технология включва такава. Така третираните остатъци могат да бъдат включени в обработвания почвен слой.

При системи без инкорпорираща обработка, особено при no-till, управлението на растителните остатъци следва различна технологична логика и приложението трябва да бъде съобразено с конкретната система на стопанството.

BIO CHANCE Professional и консервационното земеделие

Тази концепция е особено актуална за стопанствата, които прилагат или преминават към редуцирани и консервационни почвообработващи системи – minimum-till, strip-till и no-till.

При тях растителните остатъци не са страничен въпрос. Те са част от системата за управление на почвата.

Това съответства и на посоката на националната земеделска политика. През Кампания 2026 за първи път се прилага интервенцията „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“, регламентирана с Наредба №4 от 22 октомври 2025 г. Държавен фонд „Земеделие“ също потвърждава прилагането ѝ през Кампания 2026.

Със Заповед № РД 09-368/08.04.2026 г. на министъра на земеделието и храните е започнат приемът на заявления за подпомагане по тази интервенция. Паралелно с това в националната рамка се прилагат инструменти за насърчаване на практики, свързани със запазване и възстановяване на почвения потенциал.

Тук обаче е необходимо ясно разграничение: BIO CHANCE Professional е елемент от агрономическата технология и използването му само по себе си не означава автоматично изпълнение на условията или допустимост за подпомагане по конкретна интервенция или еко схема. Всяко стопанство трябва да изпълнява приложимите нормативни изисквания за съответната кампания, технология, площи и доказателствени документи.

Жътвата не е краят на цикъла

Години наред успехът в земеделието се измерваше основно с това, което излиза от полето.

Днес устойчивото земеделие поставя още един въпрос: Какво оставяме след себе си в него?

Почвата не е просто субстрат за производство. Тя е сложна система от минерални частици, органична материя, вода, въздух, корени и огромно разнообразие от живи организми.

Когато комбайнът напусне полето, работата с тази система не приключва. Тогава започва подготовката за следващата реколта.

Върни на почвата това, което си взел от нея.

BIO CHANCE Professional – хуминова технология за управление на почвеното плодородие между две реколти.

Технологичното третиране на следжътвените растителни остатъци с BIO CHANCE Professional започва от 0,59 €/дка при промоционална цена 11,89 €/литър без ДДС.